Арбитражен съд

Чл. 1. (1) Арбитражният съд при Сдружение „Съюз на независимите бизнес експерти“ (АС при ССНБЕ) е независима, постоянна, правораздавателна институция, основана на доброволно съглашение между страните за арбитраж. Организацията на Арбитражния съд и статутът на арбитрите се определят от Устава на Арбитражния съд.

(2) Арбитражният съд разрешава граждански и търговски имуществени спорове, както и спорове за попълване на празнини в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства между страни (физически и юридически лица) с местожителство или седалище в Република България, така и извън нея, ако споровете са му възложени с арбитражно споразумение.

(3) Арбитражният съд не е компетентен да разглежда и решава спорове, посочени в чл. 19, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, с предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, както и всякакви други спорове, за които действащото българско законодателство определя изключителна компетентност на държавните съдилища.

 

Основания за компетентността на Арбитражния съд

Чл. 2. (1) Арбитражният съд разглежда споровете по чл. 1, ал. 2, ако те са му възложени с арбитражно споразумение.

(2) Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Споразумението е писмено и когато се съдържа в разменени между страните писма, включително и електронни съобщения, телеграми и други средства за комуникация, в съобщения, разменяни чрез телекс, телефакс или в общи условия, към които препраща сключен между страните писмен договор.

(3) Смята се, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбит­ражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража, както и ако предяви насрещен иск или възражение за прихващане. Същото се приема, когато ответникът участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража.

(4) Алинея 3, изречение второ не се прилага, когато ответникът е физическо лице, с изключение на лицето, което е страна по спора в качеството му на едноличен търговец, предприемач, съдружник или акционер, управител или член на управителен орган на дружество или прокурист, както и което се е задължило или е дало обезпечение за задължение на търговец или предприемач, което е предмет на спора.

(5) Арбитражното производство може да бъде започнато, продължено и по него може да бъде постановено решение, въпреки че по същия спор има висящо дело пред местен или чуждестранен съд.

(6) Арбитражният съд се произнася за своята компетентност и когато тя се оспорва поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение. Арбитражното споразумение, включено в договор, е независимо от другите негови уговорки. Нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение. Възражението, че арбитражният съд не е компетентен, трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. То може да бъде направено и от страната, която е назначила или е участвувала в назначаването на арбитър. Когато бъде поставен въпрос, който е извън компетентността на арбитражния съд, възражението за некомпетентност трябва да се направи веднага. Арбитражният съд може да уважи и направено по-късно възражение за некомпетентност, ако има уважителна причина за закъснението. По възражението по предходните изречения арбитражният съд се произнася с определение или с решението по делото.

Приложими процедурни правила

Чл. 3. (1) Ако страните не уговорят друго, тяхното съгласие да възложат спора на Арбитражния съд при ССНБЕ означава и приемане на този Правилник.

(2) Арбитражният съд прилага уговорените от страните правила относно разглеждането на делото освен ако те противоречат на повелителни норми на приложимия за арбитража закон или на принципите на този Правилник.

(3) В случаите, когато цената на иска е до 25 000 евро, а също така и когато страните изрично са договорили в арбитражна клауза или арбитражно споразумение споровете помежду им да се разглежда по по реда на Раздел VІІ от настоящия Правилник – „Ускорени производства“, Арбитражният съд разглежда делото по реда на Раздел VІІ – „Ускорени производства“.

(4) По въпроси, които не са уредени от споразумението между страните, от този Правилник или от императивни норми на Закона за арбитража, арбитражният съд разглежда делото по начин, който смята за подходящ. Във всеки случай арбитражът е длъжен да предостави на всяка от страните равни възможности да защитят своите права.

(5) По дела, основани на арбитражно споразумение, се прилагат тези правила на Правилника, които са в сила при започване на арбитражното производство освен ако и двете страни поискат да се приложат правилата, които са били в сила при сключване на арбитражното споразумение или са влезли в сила след започване на арбитражното производство.

(6) Ако страната не заяви незабавно, писмено или в арбитражното заседание, срещу нарушаване на процесуално правило по ал. 1 и 2, смята се, че тя се е отказала от правото си да се позовава на нарушението.

(7) Страните в арбитражното производство са равни. Арбитражният съд предоставя на всяка от тях възможност да защити своите права.

(8) В предвидените в този Правилник случаи, както и по съгласие между страните, делото може да се реши само въз основа на писмени доказателства и становища, без да бъдат призовавани. Арбитражният съд може да насрочи заседание с участие на страните, ако това е необходимо за правилното решаване на делото.

(9) Процесуалните действия и изявления на арбитрите, страните, техните представители и на останалите участници в производството се регистрират по подходящ начин, позволяващ съхраняване и възпроизвеждане на информацията.

(10) Страните трябва да бъдат своевременно уведомени за арбитражното заседание или за извършването от арбитражния съд на оглед и проверка на документи, стоки или други вещи. Всяка страна получава възможност да проверява делото и дистанционно, включително и чрез интернет страницата на арбитражния съд. Писмените доказателства и становища, както и заключенията на вещите лица трябва да бъдат своевременно предадени на страните.

Предявяване на иск

Чл. 4. (1) Арбитражното производство започва с подаване на искова молба в Арбитражния съд.

(2) Исковата молба се смята подадена в деня, в който постъпи в деловодството на Арбитражния съд.

(3) Исковата молба може да бъде подадена от ищеца и по електронен път, ако е подписана с квалифициран електронен подпис на ищеца, като същата се смята за подадена в деня на постъпването ѝ на официално обявените електронна поща и електронен адрес на Арбитражния съд.

(4) С подаването на исковата молба по електронен път се счита, че ищецът приема всички книжа, призовки и съобщения да му бъдат връчвани по електронен път на електронния адрес, от който е изпратена Исковата молба, освен ако в самата искова молба не се съдържа изрично искане всички книжа, съобщения и призовки по делото да се изпращат на хартиен носител до посочения административен адрес на страната или нейсния представител.

(5) След подаването на исковата молба по електронен път ищецът получава от Арбитражния съд по електронен път входящ номер.

(6) Исковата молба може да бъде подадена от ищеца и чрез лицензиран оператор на пощенски услуги, в който случай за дата на подаване се счита датата, посочена на пощенското клеймо в товрителницата за подаването на пратката.

 Съдържание на исковата молба

Чл. 5. (1) Исковата молба трябва да съдържа:

1. пълното наименование, ЕИК/ЕГН на страните;
2. адрес на страните;
3. цената на иска;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането;
6. името на арбитър или искане той да бъде назначен от Председателя на Арбитражния съд, освен когато делото се разглежда по реда на Раздел VІІ „Ускорени производства”;
7. опис на документите, приложени към исковата молба;
8. подпис на ищеца.

(2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът.

(3) Към исковата молба трябва да бъдат приложени:

1. арбитражно споразумение или друг документ, удостоверяващ постигнато между страните съгласие спорът помежду им да се разрешава от АС при ССНБЕ и компетентността на арбитража;
2. удостоверения за актуалното състояние на ищеца и ответника, когато някой от тях е лице, което не е вписано в Търговския регистър при регистър на ЮЛНЦ или друг публичен регистър;
3. документ за внесена арбитражна такса и депозит за разноски, в случай че такъв се дължи;
4. преписи от исковата молба и писмените доказателства според броя на ответниците.

Цена на иска. Определяне на арбитражната такса

Чл. 6. (1) Цената на иска се определя:

1. по искове за парични вземания – от размера на претендираната сума. Ако се претендира сума в чуждестранна валута, цената на иска се определя в левовата й равностойност по фиксинг на БНБ;
2. по искове за предаване на вещи – от тяхната стойност;
3. по искове за установяване съществуването или преобразуването на правоотношения – от стойността на договора към момента на предявяване на исковата молба, а по договори за наем с неопределен срок – от наемната цена за три години;
4. по искове за периодични платежи за определено време – от сбора на всички платежи, а за неопределено време – от сбора на платежите за три години.

(2) Цената на иска се посочва от ищеца в исковата молба. Когато с исковата молба се предявяват няколко иска, цената на всеки иск трябва да се посочи отделно.

(3) При предявяване на възражение за прихващане ответникът е длъжен да посочи цената на вземането си съобразно правилата на ал. 1 и 2.

(4) Ако ищецът не е определил или е определил неправилно цената на иска, както и когато тя не може да бъде определена точно, Председателят на Арбитражния съд при ССНБЕ по своя инициатива или по искане на ответника определя цената на иска въз основа на наличните данни.

(5) Ако при разглеждане на делото се установи, че цената на иска не е била определена в съответствие с правилата по предходните алинеи, Решаващият орган определя цената на иска окончателно.

(6) Горните правила се отнасят и за определяне цената на възражението за прихващане.

(7) При обективно съединяване на искове, арбитражната такса е сбора на арбитражните такси, които биха се определили за тези искове, ако бяха заведени поотделно. Същото правило се прилага и за определяне на арбитражната такса, дължима от ответника, за предявените насрещни искове и възражения за прихващане.

Предварителна проверка на компетентността на Арбитражния съд

Чл. 7. (1) Ако ищецът в исковата молба не се позовава на арбитражно споразумение или не го представя, Председателят на Арбитражния съд му указва да представи такова споразумение или да заяви писмено, че желае, въпреки липсата на арбитражно споразумение, да бъде връчен препис от исковата молба на ответника. Заявлението по предходното изречение може да се направи и с исковата молба.

(2) Ако в 7-дневен срок ищецът не представи споразумение, обуславящо компетентността на Арбитражния съд при ССНБЕ или не заяви писмено, че желае да бъде връчен препис от исковата молба на ответника, както и когато представеното арбитражно споразумение се отнася до спор, който не може да бъде разглеждан от арбитраж, исковата молба се връща на ищеца с разпореждане на Председателя на Арбитражния съд. В този случай внесената арбитражна такса не се възстановява.

(3) Ако в предоставения му с поканата срок ищецът представи арбитражно споразумение, обосноваващо компетентността на Арбитражния съд при ССНБЕ или в сроковете по алинея 2 ищецът не представи споразумение, но заяви писмено, че желае да бъде връчен препис от исковата молба на ответника, Председателят на Арбитражния съд му изпраща съобщение за внасяне на дължимата арбитражна такса и определения депозит за разноски, в случай че такъв се дължи.

Отстраняване на недостатъците на исковата молба

Чл. 8. (1) Председателят на Арбитражния съд извършва първоначална проверка относно редовността на подадената искова молба. Ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 1, или не са представени приложенията по чл. 5, ал. 3, т. 3 и т. 4, Председателят на Арбитражния съд указва на ищеца да отстрани нередовностите в седемдневен срок от уведомяването му. До отстраняване на недостатъците исковата молба остава без движение.

(2) Ако ищецът не отстрани недостатъците в срока по ал.1, исковата молба се връща на ищеца с разпореждане на Председателя на Арбитражния съд.

(3) Арбитражния съд издава Разпореждане за образуване на арбитражно дело, което се изпраща на страните. Указанията по чл. 8, ал. 2, изр. 2 до ищеца могат да се съдържат и в Разпореждането за образуване на арбитражното производство.

(4) По въпросите, свързани с приложението на чл. 7 и чл. 8 по-горе, Председателят на Арбитражния съд се произнася с Разпореждане или Определение.

Отговор на исковата молба

Чл. 9. (1) След получаване на исковата молба и внасяне на арбитражната такса и депозита за разноски, в случай че такива се дължат, по Разпореждане на Председателя, Секретарят на Арбитражния съд уведомява за това ответника, като му изпраща препис от исковата молба, заедно с приложенията и писмените доказателства, представени с нея, както и списъка на арбитрите, ако приложимата процедура предвижда избор на арбитри от страните. Когато приложимата процедура предвижда назначаването на решаващ орган от Председателя на Арбитражния съд, списъка на арбитрите не се изпраща, а се изпраща Акт за конституиране на решаващ орган, с който е назначен арбитър и декларация за неговата независимост и безпристрасност.

(2) В същия срок ответникът трябва да съобщи имената на избрания от него арбитър, ако процедурата, по която производството се разглежда, предвижда посочването на арбитри от страните. Ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане, ако спорът относно неговото вземане е от компетентността на Арбитражния съд. Насрещният иск трябва да бъде предявен най-късно с отговора на исковата молба и по отношение на него се прилагат разпоредбите на чл. 5. Възражението за прихващане може да бъде предявено и на по-късен етап, само ако приложимата процедура предвижда такава възможност и вземането, с което се иска прихващане, е установено с влязъл сила акт, който подлежи на изпълнение.

(3) Неподаването на отговор не означава признание на иска.

Представяне на документите по делото

Чл. 10. (1) Всички документи, които подлежат на връчване, трябва да бъдат представени в Арбитражния съд с копия според броя на страните.

(2) Посочените в алинея 1 документи, с изключение на писмените доказателства (ал. 3 на чл. 29), се представят на езика, на който е сключен договорът, или на езика, на който страните са водили кореспонденцията помежду си, или на български език. Преводът на тези книжа се извършва по нареждане на Секретаря за сметка на страната, представила книжата.

(3) Ако книжата са представени на език, преводът на който е свързан с трудности, Секретарят на съда може да задължи съответната страна да ги представи в превод на английски. Ако преводът не бъде представен в дадения на страната срок, исковата молба се оставя без движение.

 

Изпращане, връчване и получаване на книжата, призовките и съобщенията

 

Чл. 11. (1) Секретарят на съда изпраща на страните всички, отнасящи се до тях книжа, съобщения и призовки на посочените от тях адреси или на адресите на надлежно упълномощените техни представители. В случай на промяна на тези адреси страните имат задължение да уведомят незабавно Арбитражния съд.

(2) Исковата молба и приложените към нея доказателства, съобщението или призовката за насрочване на първото арбитражно заседание за разглеждане на арбитражното дело и постановеното арбитражно решение се връчват на ответника на територията на Република България по един от следните начини в посочената последователност:

1. чрез препоръчана пратка от универсалната пощенска услуга или чрез куриерска услуга, извършена от лице, вписано в публичния регистър на операторите, извършващи неуниверсални пощенски услуги;
2. чрез нотариус или частен съдебен изпълнител, ако книжата не са могли да бъдат връчени по начините, посочени в т. 1.

(3) По искане на страната, по преценка на Председателя на Арбитражния съд, или по преценка на  назначения арбитър по конкретното дело, по ал. 2, т. 2 може да бъде използвано и при първо изпращане на посочените книжа, както и за връчване на други съобщения и документи по делото, като разноски за това се поемат от съответната страна или от Арбитражния съд.

(4) Връчването може да се извърши и на място в деловодството на Арбитражния съд.

(5) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, качеството на лицето, на което е връчено съобщението, както и всички действия във връзка с направен опит за връчване.

(6) Когато страната след старателно издирване не може да бъде открита на адреса си на управление или на постоянния и настоящия си адрес, както и на адреса, посочен в сключения между страните договор, уведомлението се смята за получено, ако опитите за връчване са удостоверени от връчителя.

(7) Уведомлението се смята за предадено и когато получателят е отказал да го получи, както и когато не се е явил да го получи, след като му е била оставена покана за това. Връчителят удостоверява тези обстоятелства писмено.

(8) Алинея 6 и втората хипотеза на ал. 7 не се прилагат за страна – физическо лице по смисъла на чл. 7, ал. 4 от Закона за арбитража, освен когато страната вече е получила редовно исковата молба или предходно съобщение по реда на ал. 2 по-горе.

(9) Когато опитите за връчване на исковата молба или на съобщението за насрочване на първото открито арбитражно заседание са неуспешни, включително чрез прилагане на ал. 6 и 7, по искане на ищеца се прави нов опит за връчване в срок до три месеца от последния опит или делото се прекратява по негово искане. При прекратяване на делото поради невъзможност да бъде призован ответникът, ищецът има право да предяви иска пред компетентния съд, като се запазва спирането на давността по време на прекратеното арбитражно производство.

(10) Въз основа на изрично писмено искане на страните книжа и съобщения могат да им бъдат изпращани и на посочен от тях електронен адрес. По отношение на ответника тази възможност се прилага, след като е бил уведомен за предявения срещу него иск по реда на ал. 2.

(11) Всички посочени по-горе документи се връчват лично на страната, на неин представител или на лице, поело задължение да ги предаде, срещу подпис освен когато връчването се извършва от частен съдебен изпълнител.

(12) Когато съобщението не може да бъде връчено лично на страната, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса, съсед, или е работник, служител, или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на получателя или нейн представител. С получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата.

(11) Описаните в настоящия член правила се прилагат и когато делото се разглежда по реда на Раздел VІІ „Ускорени производства”.

 

Срокове

Чл. 12. (1) Сроковете за процесуални действия на страните започват да текат от деня, следващ деня на получаване на съобщението или на отказа да го получи. Ако последният ден на срока изтича в неработен ден, срокът изтича в първия следващ работен ден.

(2) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми Арбитражния съд за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(3) При неизпълнение на задължението по ал. 2 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от Арбитражния съд при връчване на първото съобщение.

Състав на Решаващия орган

Чл. 13. (1) Арбитражният съд разглежда и решава възложените му спорове чрез Решаващ орган, който може да се състои от един арбитър или от трима арбитри, като за арбитър може да бъде посочено и лице, което не е включено в списъка на арбитражната институция, ако отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 4 от Закона за арбитража и т. 5.4. от Устава на арбитражния съд.

(2) Когато страните не са определили броя на арбитрите, решаващият орган се състои от трима арбитри, освен ако избраната от стрните процедура по този Правилник не предвижда различен брой арбитри.

(3) Председателят на Арбитражния съд може да предложи на страните да се съгласят делото да бъде разгледано и решено от един арбитър, когото двете страни да определят по взаимно съгласие, или да предоставят на Председателя на Арбитражния съд да го определи. В случай че страните не постигнат съгласие, арбитърът се избира и назначава от Председателя на Арбитражния съд, чийето решение е окончателно. При назначаване на арбитър Председателят трябва да съобрази неговата квалификация, изисквана от споразумението на страните, както и за всички обстоятелства, които осигуряват назначаването на независим и безпристрастен арбитър.

 

 

Състав от арбитри

Чл. 14. (1) В случаите когато Решаващият орган се състои от трима арбитри, всяка от страните избира да назначи един арбитър, а двамата арбитри назначават третия.

(2) Ако страната не избере арбитър в 30-дневен срок от получаване на искането на другата страна да направи това или ако двамата арбитри в 30-дневен срок от тяхното назначаване не постигнат съгласие за третия арбитър, той се назначава по искане на една от страните от Председателя на арбитражната институция.

(3) В случаите по ал. 2, при назначаване на арбитър Председателят трябва да съобрази неговата квалификация, изисквана от споразумението на страните, както и за всички обстоятелства, които осигуряват назначаването на независим и безпристрастен арбитър.

(4) Решението на Председателя по ал. 2 е окончателно.

 

Един арбитър

Чл. 15. (1) По съгласие на страните или ако избраната от тях процедура за разрешаване на спорда го предвижда, делото може да бъде разгледано и решено от един арбитър, който се избира и назначава от Председателя на Арбитражния съд, според приложимата процедура.

(2) В случаите по ал. 1, при назначаване на арбитър Председателят трябва да съобрази неговата квалификация, изисквана от споразумението на страните, както и за всички обстоятелства, които осигуряват назначаването на независим и безпристрастен арбитър.

(3) Решението на Председателя по ал. 2 е окончателно.

 

Заместване на арбитър

Чл. 16. (1) Арбитър, който не приеме избора или е възпрепятстван да изпълнява задълженията си повече от 45 дни, е длъжен да уведоми писмено Секретаря в 7-дневен срок от получаването на уведомлението за избора. Секретарят незабавно съобщава на съответната страна да посочи нов арбитър.

(2) Председателят на Решаващия орган се заменя по реда, по който е бил избран. Замяната на арбитър, след като вече е бил избран председател на Решаващия орган, не води до замяна на председателя.

(3) Ако е необходимо, и след като вземе мнението на страните, Решаващият орган в случаите, посочени в ал. 1-2, може отново да разгледа въпросите, които са били разгледани на предходните заседания по делото, състояли се преди замяната.

 

Отвод на арбитър

Чл. 17. (1) Когато едно лице е предложено да бъде арбитър, то трябва да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни и обосновани съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, като представи по делото подписана лично от него декларация. Арбитърът има това задължение и след неговото назначаване.

(2) Всяка страна има право да иска отвод на арбитъра и на председателя на Решаващия орган, ако има основателно съмнение в тяхната безпристрастност или независимост и по-специално, ако съществуват данни, че те лично, пряко или косвено, са заинтересовани от изхода на делото.

 

Процедура за отвода

Чл. 18. (1) Отвод на арбитър може да се направи не по-късно от 15 дни, след като страната е узнала за назначаването на арбитъра или образуване на Решаващия орган, или в същия срок от узнаване обстоятелствата, които дават основание за отвода. Отвод не може да бъде правен, след като делото е обявено за изяснено от фактическа и правна страна и Решаващият орган е пристъпил към постановяване на акта, с който приключва делото.

(2) Искането за отвод се прави писмено до Арбитражния съд, като се посочват конкретни обстоятелства и факти, мотивиращи искането за отвод.

(3) Ако арбитърът не се отведе, по отвода се произнася Решаващият орган, когато същият се състои от трима арбитри, или Председателят на Арбитражния съд, когато Решаващият орган е от един арбитър.

(4) Ако насрещната страна се съгласи с отвода или той бъде уважен, новият арбитър или председателят на Решаващия орган се посочва или избира в съответствие с разпоредбите на приложимата процедура от настоящия Правилник. Ако новият арбитър е съгласен с вече избрания председател, той приподписва протокола за избор на председател, в противен случай нов председател се избира по реда и в сроковете на чл. 14, ал. 1.

 

Отвод на вещи лица и преводачи

Чл. 19. На основанията и по реда на чл. 17 може да се направи отвод на вещите лица и преводачите по конкретното дело. При констатиране на обстоятелства по чл. 17, ал. 1 и ал. 2 лицата по предходното изречение следва да се самоотведат по реда на чл. 17, ал. 2. По отвода на вещите лица и преводачите окончателно се произнася Решаващият орган.

Подготовка за разглеждане на делото

Чл. 20. (1) Решаващият орган проверява подготвено ли е делото за разглеждане и взема мерки за изясняване на обстоятелствата по делото и попълването му с доказателства с цел то да бъде бързо, икономично и правилно решено. За тази цел делото може да бъде внесено в подготвително заседание без призоваване на страните, като те се уведомяват от Решаващия орган за взетите мерки и за сроковете за тяхното изпълнение.

(2) Арбитърът или председателят на Решаващия орган насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание, ако приложимата процедура или обстоятелствата по делото налагат провеждането на такова, и възлага на Секретаря призоваването на страните, свидетелите, вещите лица и преводачите.

 

Място за провеждане заседанията на съда

Чл. 21. (1) Заседанията на съда се провеждат в град София.

(2) По молба на страните или по свой почин Решаващият орган при необходимост може да проведе заседанията си и на друго място.

 

Призоваване на заседание

Чл. 22. (1) На страните се изпращат призовки, в които се посочва времето и мястото, където ще се състои заседанието. Призовките и съобщенията трябва да бъдат изпратени така, че всяка страна да разполага с не по-малко от седем дни, за да се подготви и участва в разглеждането на делото.

(2) Със съгласие на страните този срок може да бъде намален.

 

Език на разглеждане на делата

Чл. 23. Разглеждането на делото става на български език, но ако една от страните е със седалище или местожителство в чужбина, те могат да се споразумеят да бъде използван друг език. Споразумението трябва да се постигне преди образуване на Решаващия орган. Той назначава за страната, която не владее български език, преводач. Възнаграждението на преводача е за сметка на тази страна независимо от изхода на делото. Арбитражният съд може да разпореди всяко писмено доказателство да бъде съпроводено от превод на езика или на езиците, уговорени от страните или определени от арбитражния съд.

 

Разглеждане на делото. Дистанционно заседание

Чл. 24. (1) Делото се разглежда в заседание, на което страните могат да участват лично или чрез надлежно овластени представители.

(2) Заседанието по делото не е публично. С разрешение на Решаващия орган и съгласието на страните на заседанието може да е публично и на него да присъстват лица, които не участват в делото.

(3) По съгласие на страните, както и в случаите, определени с този Правилник, делото може да бъде разгледано и решено без те да се призовават за участие в открито съдебно заседание и без да се провежда такова, само въз основа на представени от тях писмени доказателства и писмени становища. Решаващият орган може да призове страните на заседание, ако намери, че делото се нуждае от допълнително изясняване.

(4) Делото се разглежда без призоваване на страните, ако ответникът в отговора на исковата молба признава иска.

(5) Производството по делата пред Арбитражния съд при ССНБЕ е конфиденциално. Арбитражният съд предоставя материали по делата само на страната, нейния законен представител или на процесуалния ѝ представител, упълномощен по делото. Арбитрите, протоколистът и страните, които участват в производството, пазят в тайна сведенията, които им стават известни при разглеждане на делото. Всички протоколи, записки, доклади и други документи, получени от арбитър в това им качество, са поверителни.

(6) По искане на страните заседанията на Арбитражния съд могат да се проведат и дистанционно чрез видеоконферентна връзка, базирана на интернет или друга технология.

(7) При постъпило искане за провеждане на дистанционно заседание Решаващият орган уведомява насрещната страна и ѝ дава 7-дневен срок за писмено становище. Ако тя се съгласи с искането, Решаващият орган насрочва ден и час за провеждане на дистанционно заседание.

(8) Секретарят на Арбитражния съд осигурява на Решаващия орган техническите условия за провеждане на видеоконферентната връзка. Страните са длъжни сами да си осигурят техническата възможност за участие във видеоконферентна връзка.

(9) Дистанционното заседание се открива, след като Решаващият орган се увери, че е налице видео- и аудио- връзка между всички участници.

(10) При провеждане на дистанционни заседания страните могат да извършват всички процесуални действия без представяне на писмени доказателства, които могат да се представят в електронна форма или на хартиен носител в допълнително предоставен от Решаващия орган срок.

 

Неявяване на страна

Чл. 25. (1) Неявяването на страна, надлежно известена за времето и мястото на арбитражното заседание, не е основание за отлагане на делото. Това може да стане само ако неявилата се страна е поискала то да бъде отложено по уважителни причини.

(2) Всяка страна може да поиска делото да се разгледа в нейно отсъствие.

 

Възражение за некомпетентност

Чл. 26. (1) Решаващият орган се произнася относно компетентността на Арбитражния съд и когато тя се оспорва поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение.

(2) Арбитражното споразумение, включено в договор, е независимо от другите негови уговорки. Нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение.

(3) Възражението, че Арбитражният съд не е компетентен, трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. То може да бъде направено и от страната, която е назначила или е участвала в назначаването на арбитър.

(4) Когато в хода на делото бъде поставен въпрос, който е извън компетентността на Арбитражния съд, възражението за некомпетентност трябва да бъде направено веднага.

(5) Решаващият орган може да уважи и направено по-късно възражение за некомпетентност, ако има уважителна причина за закъснението.

(6) По възражението за некомпетентност Решаващият орган се произнася с определение, преди да пристъпи към разглеждане на делото по същество, освен ако разрешаването на въпроса относно компетентността е обусловен от разрешаване на спора по съществото на делото или делото се разглежда по реда на Раздел VІІ „Ускорени производства”.

(7) Ако Решаващият орган отхвърли възражението за некомпетентност, арбитражното производство се провежда, въпреки че ответникът отказва или се въздържа да вземе участие в него.

 

Спогодба

Чл. 27. (1) След откриване на заседанието Решаващият орган прави предложение на страните да приключат делото със спогодба.

(2) Решаващият орган може да прави предложение за спогодба във всеки един момент от делото до постановяване на решението.

(3) Ако страните постигнат спогодба пред Решаващия орган, тя се вписва в протокола на заседанието и се подписва от страните и от всички членове на Решаващия орган.

 

Чл. 28. Страните могат да поискат спогодбата да бъде възпроизведена в арбитражно решение при уговорени условия. В този случай арбитражното решение не се подписва от страните, а само от Решаващия орган

 

Доказателства

Чл. 29. (1) Всяка страна трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своя иск или възражения.

(2) С оглед на обстоятелствата по делото Решаващият орган може да приеме за доказани фактите, относно които страна е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

(3) Страна може да представи писмените доказателства в оригинал или заверено от нея копие. Решаващият орган има право да поиска превод на тези доказателства на друг език, когато това е в интерес на разглеждане на делото. Представените от едната страна писмени доказателства се връчват на другата страна своевременно. Страните могат да използват като доказателствено средство и разменена по електронен път кореспонденция. В случай на спор автентичността на съобщенията или тяхното доставяне до адресата се установява с надеждни доказателствени средства, включително удостоверителни изявления от лица, предоставящи средства за комуникация, електронни, пощенски или интернет услуги.

(4) Проверка на доказателствата се извършва по ред, установен от Решаващия орган. Той може да възложи тази проверка на един от арбитрите. За проверката на стоки и вещи, както и за оглед, страните се уведомяват своевременно.

(5) Арбитрите преценяват доказателствата по свое свободно вътрешно убеждение.

 

Събиране на доказателства

Чл. 30. (1) Решаващият орган може да изисква от страните да представят и други доказателства, да назначава вещи лица или да изисква от организации или физически лица удостоверения или други намиращи се в тях документи, когато това е необходимо, за да се разкрие истината по делото. За служебно събраните доказателства страните се уведомяват своевременно и им се дава подходящ срок за вземане на становище и представяне на насрещни доказателства. Решяваният орган няма задължение да събира служебно доказателства. 

(2) Решаващият орган може да разпореди на страните да предоставят на вещите лица необходимите сведения или да им осигурят достъп за проверка на документи, стоки или други вещи, когато това е необходимо за изготвяне на заключението. Той може, по искане на всяка от страните или по свой почин, да задължи вещото лице, след като представи своето заключение, да участва в заседание, за да даде пояснения. По искане на страните могат да се назначават и други вещи лица, за да дадат заключение по спорни въпроси. Заинтересованата страна следва да представи и приложи по надлежния ред и в предвидените с настоящия Правилник преклузивни срокове всички доказателства, върху които са изградени заключенията на вещите лица освен ако и двете страни се съгласят за противното.

(3) За събиране на доказателства извън гр. София или в чужбина Решаващият орган може да делегира на един от своите членове нарочни права. В този случай Решаващият орган определя размера на разноските и същите се внасят авансово от страната, поискала събиране на доказателствата.

(4) Свидетели се допускат до разпит от Решаващия орган, ако бъдат доведени от страната, която ги е посочила и е изяснила какви обстоятелства ще установят.

(5) Решаващият орган може да определи краен срок за посочване и представяне на доказателства. Срокът може да бъде продължен или възстановен при наличие на уважителни причини, които страната трябва да докаже.

(6) Решаваният орган няма задължение да подпомага страните и да им указва за кои свои твърдения не представят доказателства.

 

Съдействие на държавен съд

Чл. 31. Решаващият орган или заинтересованата страна с негово съгласие може да поиска от компетентния съд в страната или в чужбина да събере доказателства, необходими за делото.

 

Изменение на иска

Чл. 32. (1) Ищецът може да измени предявения иск и без съгласието на ответника. Решаващият орган може да откаже да допусне изменението на иска, ако то би затруднило неоправдано защитата на ответника или своевременното решаване на делото. Тези правила се прилагат и за изменение на насрещния иск.

(2) Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, същите се заместват от техните правоприемници и производството по делото продължава. В случай че не се установят правоприемници производството по делото се прекратява.

(3) Изменение на иска чрез заменяне на някоя от страните с друго лице е допустимо със съгласие на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото.

 

Участие на трети лица

Чл. 33. Встъпване и привличане на трето лице е допустимо само със съгласие на страните, а при привличане – и със съгласието на лицето, което се привлича. Същото важи и за предявяване на обратен иск срещу привлеченото лице. Привличането е допустимо до изтичане на срока за отговор на исковата молба. Във всички случаи, за да е допустимо участието на трето лице в арбитражното производство е необходимо да има съгласие от страна на третото лице или то да е страна по арбитражно споразумение, за да е налице компетентност на Арбитражния съд. Съгласието трябва да бъде писмено. Приема се, че е налице съгласие, когато третото лице е привлечено и същото не оспори компетентността на арбитража незабавно, с първото процесуално действие от негова страна.

 

Отлагане на делото и спиране на производството

Чл. 34. (1) Производството по делото се спира:

1. по общо искане на страните;
2. по преценка на Решаващия орган, когато в съд или друг арбитражен съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.
3. по преценка на Решаващия орган, когато съществуват други обстоятелства, налагащи спирането на производството.

(2) Спряното дело се възобновява по искане на страна или при отпадане на основанието за спиране. В случаите на ал. 1 т. 1 то се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му.

 

Протокол

Чл. 35. (1) Арбитражното заседание може да се записва с технически средства и се съставя протокол от секретар-протоколист, назначен от Решаващия орган. Протоколът се подписва от арбитъра или от председателя на Решаващия орган, както и от секретаря-протоколист.

(2) По молба на страната, с определение на Решаващия орган, протоколът може да бъде поправен или допълнен, ако в него са допуснати грешка или пропуск.

(3) При поискване на страните се изпращат заверени от Секретаря на Арбитражния съд преписи от протокола.

 

Приложим закон

Чл. 36. (1) Решаващият орган прилага избрания от страните закон. Ако те не са уговорили друго, изборът на закон се отнася до материалното право, а не и до стълкновителните норми.

(2) Когато изборът на закон е недопустим или страните не са избрали приложимия закон, Решаващият орган прилага закона, посочен от стълкновителните норми, които той счита за приложими. Ако страните са със седалище или местожителство в една и съща държава, нейните стълкновителни норми сочат приложимия закон. Когато спорното отношение се урежда от международна конвенция или друг наднационален нормативен акт, прилагат се те.

(3) При всички случаи Решаващият орган прилага условията на договора и взема предвид търговските обичаи.

(4) При решаване на спора Арбитражният съд прилага и задължителните решения на Арбитражната колегия по т. 7.1.3. от Устава на Арбитражния съд при ССНБЕ.

 

Решение

Чл. 37. (1) Арбитражното производство завършва с постановяване на решение, когато няма пречки делото да се реши по същество. Решение се постановява и при признание на иска.

(2) Арбитражният съд прекратява делото с определение, за постановяването на което се прилагат съответно разпоредбите на чл. чл. 38, чл. 39 и чл. 40 от този Правилник, когато:

1. Ищецът оттегли иска си освен ако ответникът възрази и Решаващият орган прецени, че ответникът има законен интерес от постановяване на решение;
2. Ищецът заяви отказ от иска;
3. Страните са съгласни производството да се прекрати;
4. Арбитражният съд намери, че има друга пречка за разглеждане на делото по същество, включително и ако поради бездействие на ищеца делото е без движение в течение на повече от три месеца.

(3) Решението, което при условията на чл. 28 отразява постигната между страните спогодба, има силата на обикновено решение.

(4) Когато арбитри по делата са лица извън листите на Арбитражния съд при СНБЕ, Председателят на Арбитражния съд назначава комисия от трима арбитри, които проверяват, дали постановеният акт, с който приключва арбитражното производство, съответства на формалните изисквания на Закона за арбитража и Правилника на Арбитражния съд. Комисията е длъжна да се произнесе в писмена форма в тридневен срок от депозирането на акта в деловодството от страна на Решаващия орган. Решаващият орган е длъжен да се съобрази с предписанията и отстрани указаните му формални недостатъци на акта в тридневен срок от постъпване на предписанията на комисията в деловодството. Актът не се изпраща на страните до отстраняване на недостатъците.

 

Постановяване на решението

Чл. 38. (1) След като Решаващият орган прецени, че всички обстоятелства, които са свързани със спора, са достатъчно изяснени от правна и фактическа страна, той обявява устните състезания за приключени и пристъпва към постановяване на решението.

(2) Решението се взема след обсъждане с мнозинство от членовете на Решаващия орган, като председателят гласува последен. Ако не може да се образува мнозинство, решението се постановява от председателя на Решаващия орган.

(3) Решението трябва да бъде мотивирано освен ако то възпроизвежда уговорена от страните спогодба или е постановено при признаване на иска.

(4) Решението се изготвя от докладчика и се подписва от председателя и членовете на Решаващия орган. Ако един от арбитрите не може или откаже да подпише арбитражното решение, председателят на Решаващия орган удостоверява това със своя подпис върху решението с посочване на причините.

(5) Арбитърът, който остава на особено мнение, е длъжен да подпише решението незабавно, като обозначи позицията си с инициалите “о.м.”, които се изписват отляво на подписа. В седемдневен срок от подписването арбитърът е длъжен да представи в писмен вид особеното си мнение, което се прилага към решението. След изтичане на този срок се счита, че арбитърът се е отказал от особеното си мнение, като в този случай изтичането на срока се удостоверява от председателя на Решаващия орган, а в случай, че същият откаже – от Председателя на Арбитражния съд.

(6) Когато делото се решава от един арбитър, решението се изготвя и подписва единствено от него.

(7) Решаващият орган възобновява производството по делото по искане на някоя от страните, ако тя по независещи от нея причини не е могла да се яви, както и да уведоми Арбитражния съд за тази невъзможност, или да релевира неизвестни ѝ до приключване на устните състезания обстоятелства или доказателства. Искането за възобновяване се разглежда, ако бъде направено до изтичане на срока, определен от Решаващия орган за представяне на писмени защити по делото. Страната, която се позовава на описаните в настоящата алинея обстоятелства, е длъжна да ги докаже.

(8) Решаващият орган може по своя инициатива да възобнови производството по делото, ако до постановяване на решението установи, че то се нуждае от изясняване на обстоятелства или допълване с доказателства, които са от значение за правилното му решаване.

 

Съдържание на решението

Чл. 39. Решението трябва да съдържа:

1. наименование на Арбитражния съд;
2. дата и място на постановяване на решението;
3. имената на арбитрите;
4. наименование на страните и другите лица, които участват в делото;
5. предмет на спора и кратко изложение на обстоятелствата по делото;
6. мотиви на решението;
7. диспозитив на решението;
8. подписи на арбитрите.

 

Обявяване на решението

Чл. 40. (1) Решението се обявява с прилагането му в електронното досие на делото.

(2) С връчването му на двете страни то влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

 

Препис от решението

Чл. 41. (1) Препис от решението се връчва на страните.

(2) Ако страните не са уговорили езика, на който ще бъде написано решението, на страната по делото със седалище в чужбина се изпраща за нейна сметка превод на решението, ако тя поиска това.

(3) Преписите и преводите се заверяват от Секретаря на Арбитражния съд.

(4) Ако изготвянето на превода ще се забави, Секретарят на Арбитражния съд съобщава на чуждестранната страна по делото извлечение от решението.

(5) Преписи от решението се връчват на страните, след като разноските по делото бъдат изцяло заплатени на Арбитражния съд.

 

Поправки и тълкуване на решението

Чл. 42. (1) Решаващият орган по искане на всяка от страните или по свой почин може да поправи решението относно пресмятането, написването или друга явна фактическа или техническа  грешка, която е допуснал.

(2) Всяка от страните може да поиска от Решаващия орган тълкуване на решението. Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.

(3) Решаващият орган може да отстрани служебно допусната от него явна фактическа или техническа грешка, като предварително уведоми страните за това и им предостави едноседмичен срок за становища.

(4) По поправката и тълкуването на решението Решаващият орган изслушва страните или им дава възможност да представят в определен от него срок писмените си становища. Той се произнася по поправката и тълкуването в 15-дневен срок от искането. Решението по тези въпроси се постановява при спазване на чл. чл. 38, 39 и 40 от този Правилник.

(5) Поправката и тълкуването стават част от решението.

 

Допълнително решение

Чл. 43. Страна може да поиска да бъде допълнено решението, ако Решаващият орган не се е произнесъл по цялото ѝ искане. Молба за това, с препис за противната страна, може да се подаде в 30-дневен срок от получаване на решението. Когато искането е основателно, Решаващият орган постановява допълнително решение при спазване на разпоредбата на чл. 42, ал. 4.

 

Конституиране на Решаващия орган. Заместване и отвод на арбитър

Чл. 44. По реда на ускореното производство се разглеждат и решават всички дела с цена на иска до 50 000 лева. Дела с цена на иска над 50 000 лева се разглеждат и решават по реда на този раздел когато страните изрично са договорили това или когато ищецът направи изрично искане за това в исковата молба и ответникът приеме.

Чл. 45. (1) Решаващият орган се състои от един арбитър.

(2) Председателят на Арбитражния съд назначава арбитър и уведомява страните.

(3) Назначеният арбитърът е длъжен да заяви дали приема да участва по делото като подпише декларация за безпристрастност и независимост, като в нея посочва изрично, че разполага с достатъчно време за участие в делото при условията на ускорено производство и обстоятелствата, които могат да породят основателни съмнения за неговата безпристрастност или независимост по чл. 13 от ЗМТА.

(4) В случай, че арбитърът не приеме да участва по делото, Председателят на Арбитражния съд назначава нов арбитър.

Чл. 46. (1) Заместването на арбитър се извършва съответно при условията и по реда на чл. 16 от Правилника на Арбитражния съд при ССНБЕ, като срокът, в който арбитърът трябва да е възпрепятстван или да не изпълнява задълженията си, е повече от 15 дни.

(2) В случай на заместване на арбитър Председателят на Арбитражния съд назначава нов арбитър.

Чл. 47. (1) Отвод на арбитър поради наличие на обстоятелствата, предвидени в чл. 17, ал. 2 от Правилника на Арбитражния съд при ССНБЕ може да се направи не по-късно от седем дни, след като страната е уведомена за назначаването на арбитъра или е узнала за обстоятелствата, които дават основания за отвод.

(2) Когато не се прави в заседание, писменото искане за отвод се изпраща незабавно на арбитъра, и на насрещната страна, които са длъжни в тридневен срок да изразят становището си по него.

(3) Ако в срока по предходната алинея арбитърът, не се отведе и насрещната страна не се съгласи с отвода, по искането се произнася Председателят на Арбитражния съд, който назначава нов арбитър, или отхвърля искането за отвод.

 

Иск и отговор на иска

Чл. 48. (1) Исковата молба трябва да отговаря на изискванията по чл. 5 от Правилника на Арбитражния съд при ССНБЕ.

(2) Ищецът е длъжен да изчерпи всички обстоятелства, на които се основава искът, както и да посочи всички доказателства, и да представи всички писмените доказателства, с които разполага.

Чл. 49. (1) Допуска се предявяване на няколко иска срещу ответника само ако те почиват на едно и също основание, както и ако представляват акцесорни претенции за присъждане на неустойки или лихви към съответна главница. Независимо от това се допуска предявяването на искове и за прекратяване, обявяване за прекратен, унищожаване и обявяване на нищожност на договора, от който произтичат заявените с иска права или правоотношения.

(2) По преценка на Решаващия орган, ако разглеждането на обектвино или субективно съединени искове ще забави разглеждането и решаването на спора по реда на настоящия раздел, Решаващият орган можеда да отдели част исковете за разгеждане в отделно производство, като ги докладва на Председателя на Арбитражния съд за образуване на ново дело.

Чл. 50. В седeмдневен срок от получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея ответникът може да признае иска и да заплати претендираната в исковата молба сума, да подаде отговор на исковата молба, който следва да съдържа становище по компетентността на Арбитражния съд, допустимостта и основателността на иска, становище по обстоятелствата, на които се основава искът, възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, да изиска или представи всички доказателства, с които разполага и които са му известни, както и да посочи конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях. Срокът по този член може да бъде продължаван поради особени непредвидени обстоятелства, които ответникът следв да докаже.

Чл. 51. (1) В срока за отговор и при спазване на ограниченията по чл. 50 ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане само ако в същия срок представи всички отнасящи се до тях писмени доказателства и ако внесе дължимите арбитражни такси и депозит за разглеждането им. В противен случай предявеният иск или възражение за прихващане не се разглеждат.

(2) Настоящият чл. 51 се прилага за отговора на насрещния иск и на възражението за прихващане.

Чл. 52. След предявяване на исковата молба, респ. подаване на отговора по нея, и преди постановяване на решението страните могат да заявяват факти и да представят доказателства само за оборване на своевременно заявените твърдения на противната страна. Извън тези случаи страните могат да заявяват нови факти, да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да сторят това в предвидените срокове поради причини, за които не отговарят, при условие, че наличието на такива причини е доказано.

Чл. 53. Правилата по предходния член се прилагат съответно по отношение на насрещния иск и възражението за прихващане.

 

Разглеждане на делото по реда на ускореното производство

Чл. 54. По дела, разглеждани по реда на настоящия Раздел VII – “Ускорени производства“, след изтичане на срока за отговор на исковата молба, съответно срока за отговор на насрещния иск, Решаващият орган пристъпва към постановяване на решение незабавно, без провеждане на открити съдебни заседания.

Чл. 55. (1) Ако Решаващият орган прецени, че делото не е изяснено от фактическа страна, може да даде на страните допълнителен срок за становища или да назначи служено изготвянето на експертиза за изясняване на спора. Решяваният орган няма задължение да събира служебно доказателства. Решаваният орган няма задължение да подпомага страните и да им указва за кои свои твърдения не представят доказателства

 (2) По изключение, ако обстоятелствата го налагат, Решаващият орган може да постанови определение, с което да насрочи разглеждане на делото в открито съдебно заседание, което се насрочва не по-късно от 30 дни от датата на постановяване на същото определение.

(3) В определението си по предходната алинея Решаващият орган посочва спорните обстоятелства и факти, които подлежат на доказване и допуснатите доказателства и доказателтвени средства. Недовеждането на допуснат до разпит свидетел на определената дата не е пречка да се пристъпи към постановяване на решение.

(4) По искане на страните, след изясняване на спора от фактическа и правна страна, Решаващият орган може да им предостави срок за писмени защити, който не може да бъде по-дълъг от пет дни, след което пристъпва към постановяване на решение.

Чл. 56. (1) След изясняване на делото от правна и фактическа страна, Решаващият орган постановява решение по делото в 10-дневен срок от обявяването му за решаване, освен ако фактическата му и правна сложност не налагат по-дълъг срок.

(2) В срока по предходната алинея Решаващият орган постановява определение, с което прекратява делото, ако намери, че не са налице предпоставки за произнасяне с решение по съществото на спора.

(3) При постигане на спогодба, която страните желаят да бъде възпроизведена в арбитражно решение при уговорени условия, Решаващият орган постановява решение в срок от 5 дни след представяне на искането за това и спогодбата.

(4) При допусната от Решаващия орган явна фактическа или техническа грешка в Решението, по своя преценка, Решаващият орган я отстранява по реда на чл. 42 от настоящия Правилник или директно постановява решение и уведоми страните, без да им предоставя възможност за становища преди това.

 

Изпълнение на решението

Чл. 57. Арбитражното решение е задължително за страните. То се изпълнява доброволно или по реда на Гражданския процесуален кодекс.

 

Съхраняване на делата и решенията

Чл. 58. Секретарят на Арбитражния съд съхранява приключените дела в течение на 10 години от обявяване на решенията и определенията по тях.

Арбитражни такси и разноски

Чл. 59. (1) Изчисляването и разпределението на арбитражните такси и покриване разходите на Арбитражния съд става в съответствие с Тарифата за арбитражните такси и депозити по дела, образувани пред Арбитражен съд при Сдружение „Съюз на независимите бизнес експерти“ и Тарифата за определяне на възнагражденията на арбитрите.

(2) Решаващият орган, а когато такъв все още не е назначен – Председателят на Арбитражния съд, определят възнагражденията на преводачите, секретар-протоколиста, вещите лица и свидетелите, както и техните командировъчни разходи, когато се налагат командировки. Те могат да задължат страната, която иска да бъдат събрани доказателства, да внесе депозит за разноски за събиране на исканите доказателства.

(3) Действия, за които не е внесен депозит, не се извършват.

Чл. 60. (1) В случай че няма назначен Секретар или същият не е в състояние да изпълнява функциите си по настоящия Правилник, те се изпълняват от Председателя на Арбитражния съд.

(2) Заместник-председателят изпълнява функциите на Председателя, когато Председателят му е възложил това с изрична писмена заповед или когато същият не е в състояние да изпълнява функциите си по настоящия Правилник, поради отпуск, болест и т.н.